Бой! А след боя – багер!

За някои това е толкоз просто и логично. 
Какво тук значат някакви си права или закони?!

У нас, при всеки сблъсък, в който са замесени представители на ромския етнос, се развихрят емоции и страсти, организират се митинги и шествия, някой управляващ се сеща, че може да демонстрира твърда ръка, а националистите изживяват своя кратък звезден миг. Но така проблемът не се решава, а се задълбочава. И е само въпрос на време къде конфликти ще ескалират отново – днес е във Войводиново, утре – в Катуница, вдругиден – в Сливен… Защото те не са етнически, а политически и се свеждат до липсата на воля у управляващите законите да се прилагат стриктно, а не избирателно. 

Това означава изобщо да не се допуска незаконно строителство. А не 20 години кмет, общинска администрация и полиция безучастно да наблюдават как временните колиби трупат тухла след тухла и керемидка до керемидка, как стават прогимназии, които отгоре на всичко се захранват и с незаконен ток. Или пък геройски да се рушат паянтови постройки, а да се подминават сараи и хотели, изникнали по същия порочен начин върху пристанища, дюни, край писти или язовири.

Това означава всички, независимо от техния произход, да плащат данъците си и парите от тях да се инвестират обратно за благото на гражданите. А не да се измислят нелепи проекти като раздаване на безплатни мезонети, които ромите, и да искат, не могат да поддържат. Защото въпреки милионите, прахосани за ромско включване, те пак нямат работа и доходи. Защото децата им масово продължават да са неграмотни и без никакъв шанс за по-добро бъдеще.

Това означава всички престъпления – от най-дребната кражба до убийството, да се наказват своевременно и според закона. А не да се пренебрегват постоянно в името на криворазбран етнически мир, което само насажда чувство за безнаказаност у извършителите и на безнадежност у потърпевшите. Или пък да се отива в другата крайност и да се прибягва към саморазправа, като се бутат незаконни къщи като вендета за това, че двама младежи са набили командос. Не възмездие, а справедливост жадуват българските граждани!

Това означава да се проявява елементарна човешка съпричастност и да не се изхвърлят на улицата насред зима семейства с деца, без да им се предложи алтернатива. Защото това няма да ги направи по-добри граждани, а по-озлобени хора.

Нищо подобно не се случва. Поради нежелание, некадърност или корупция. И се отваря широко поле за емоционална манипулация и политическа експлоатация на страховете и на гнева на хората. С участието на ромски, футболни или националистически агитки.

Но така повече не може да продължава. Ако не спре безхаберието на всички власти в нашата държава и те не започнат да си вършат работата, водени от закона, а не от сметки без кръчмар, периодичните сблъсъци тук таме бавно, но сигурно ще доведат до катастрофа. Потърпевши ще сме всички ние.

Създал си проблем? Наруши закон, за да го решиш!

В студиото на сутрешния блок на БНТ директорът на Националното тол управление в АПИ Антон Антонов заяви, че проблем със системата за електронни винетки няма. Вместо да обяви, че подава оставка! Защото когато редовите граждани не спазим някой закон, ние обикновено имаме проблем и съвсем закономерно понасяме наказание.

Администрацията в България обаче, ако има проблем, го „решава“, като нарушава някой закон. И се оправдава, че го прави в името на общото благо, и даже чака аплодисменти и благодарности за това. Вместо да признае неприятния факт, че така тя прикрива собствената си некадърност, безхаберие и в много случаи – корумпираност.

Прекрасна илюстрация за това е хаосът около въвеждането на електронните винетки.
Когато една частна фирма въвежда нова система, тя се стреми да предвиди всички възможни засечки и своевременно да ги отстрани. Или поне се старае да създаде нужните предпоставки решаването им да става с най-малко неудобства за клиентите. АПИ обаче прави точно обратното – тя създава всички предпоставки проблемите да се мултиплицират, а клиентите – да се подлудят. От една година агенцията рекламира, че от 01.01.2019 г. влиза в сила електронната винетка. Но точно тя се оказа абсолютно неподготвена за старта. Да не говорим, че още през 2016-та година 43-ото Народно събрание прие разпоредбите за въвеждане на ТОЛ системата в комбинация с електронната винетка. Оттогава изминаха над две години, очевидно в безплодни „усилия“ на АПИ.

Защото, системата е очевидно недоизкусурена – непрекъснато блокира, не конвертира хартиените винетки, не праща имейли за извършената операция, някои граждани не могат да платят, други „късметлии“ обаче плащат по два пъти… Акцията е очевидно технически неподсигурена – няма монтирани апарати за купуване на винетки даже по границите, да не говорим за бензиностанциите в страната или за малките населени места, жителите на които също се нуждаят от винетка, за да отидат до гробищата например по път, напомнящ лунен пейзаж… И даже няма на кого да се оплачеш – колцентърът на оператора на тол системата щял да заработи някога, може би, но не сега!

Така хиляди български граждани зорлем бяха превърнати в нарушители.

Не че има и как да ги хванат – камерите по пътя, дето трябва да засичат нарушителите, не са монтирани, а прясно назначените тол полицаи нямат връзка със системата, за да проверят кой автомобил е изряден и кой – не. Затова гражданите бяха посъветвани да доказват електронната си винетка с … хартиена разпечатка! Звучи като виц, ама не е!
Накрая АПИ „реши“ проблема, като наруши закона – изобщо отмени винетките до 15.01. Поне! 

А вместо да си посипят главата с пепел, шефовете ѝ продължиха упорито да твърдят, че всичко е перфектно изпълнено по план и който недоволства е саботьор и само създава излишна паника.

В случая по план очевидно само са назначени над 900 служители и са похарчени 180 млн. лв. от нашите пари. И то похарчени от едни аналогови чиновници, които разбират дигитализацията не като прогрес, а като далавера. На тях не им пука каква система са приели, нито пък как и за колко ще я поддържат – това щяло да се решава, след като изтече гаранцията на тол системата! Няма логика? Няма, ако харчиш собствените си пари, които си изкарал с честен труд. Има, ако прахосваш чужди пари и никой не ти търси сметка за това.

Но какво се чудим, като то и цялото ни електронно правителство се прави така. Досега са похарчени над 2 млрд. лв., но връзка между администрациите няма, а чиновниците продължават да изискват хартиено доказателство за подписан с електронен подпис документ.

Пак стана „Хубаво е, ама не е готово!“

Каква национална сигурност? Става дума за обикновена далавера.

Заговори ли някой за национална сигурност, започне ли да пренебрегва пазарните правила и дори нормалната житейска логика, да знаете, че със сигурност става дума за далавера.

В случая с енергетиката примерът е даже повече от очевиден – тя открай време се държи в държавни ръце, защото е черна касичка за бели дни на всички управления. Оттам се финансират проекти със съмнителна стойност, но с впечатляваща себестойност. Оттам се раздават „обществени поръчки“ на приближени до властта фирми и персони. И не е случайност, че в енергетиката реномирани чуждестранни инвеститори почти няма. А тези, които са се излъгали да дойдат с надежда, че ЕС ще установи честни правила на играта в България, сега със зъби и нокти се опитват да се изнесат, продавайки активите си, на който ги пожелае.

След решението на ЕК да глоби Българския енергиен холдинг с над 77 млн. евро нещата станаха още по-прозрачни. Ако досега управляващите поне имитираха желание да спазват правилата на конкуренцията и третия енергиен пакет, сега те вече открито обявиха Брюксел за враг. И то само защото ЕК поиска нещо напълно логично за една пазарна икономика – да не съществува монопол, който да спъва конкуренцията и да накърнява правата на потребителите. С други думи – кражбите трябва да имат граници. В случая това означава да се освободи достъпа на други оператори до мрежата на „Булгартрансгаз“ – тръбите, по които по презумпция всеки, който има възможност, намери си газ и си плати за преноса му, би трябвало да използва свободно. В България това очевидно не се случва, защото политическия елит от всички цветове не е съгласен да отстъпи този инструмент за обогатяване на богоизбрани фирми и за изнудване на стотици предприятия и десетки хиляди граждани. Затова ЕК бе обявена за враг, който иска да посегне на националната сигурност. Враг, който накърнява енергийната ни сигурност. Враг, който заплашва националните интереси, които управляващите ще бранят дори с цената на милиони евро глоби. Глоби, които удобно не излизат от техния, а от нашия джоб.

Горчивата истина за съжаление е точно обратната – с твърдоглавието си правителството и парламентът, който също единодушно се обяви срещу предложението на ЕК, всъщност сами заплашват националната сигурност. Ако те наистина искаха да защитят българските интереси, нямаше да има само един доставчик на природен газ – „Газпром“. 

И нямаше всички усилия да са насочени към „диверсификацията“ на руския газ с … руски газ. Да заменят Руския Южен поток с Руския Турски поток. Нямаше да се впускат в авантюристични енергийни проекти, които дори на теория, с всички еквилибристики, които се прилагат, не могат да излязат на печалба, защото в тях няма нито икономическа, нито житейска логика. Нямаше да допуснат единствените големи инвеститори в енергетиката през последните години да бъдат Ахмед Доган и Гинка Върбакова. Нямаше да докарат до трагично състояние всички енергийни фирми, които иначе по всички правила на пазара би трябвало да са на печалба.

Ако искаха …

Случаят с „Булгартрансгаз“ всъщност много напомня една сходна ситуация от близкото минало – либерализацията на пазара на далекосъобщения 1997 – 2000 г. И тогава ни плашеха с накърнена сигурност на държавата, с летящи в небесата цени при алчните частници, и т.н. глупости. И тогава аргументът срещу освобождаването на далекосъобщителния монопол беше, че инфраструктурата е ключова за националната сигурност и ще настане Апокалипсис, ако частни фирми получат право да ползват мрежата на БТК. Нищо подобно не се случи. И няма никакво съмнение, че ако либерализацията не се беше случила, цената на телефонните разговори от БТК към мобилните мрежи все още щеше да е 2 лева на минута. Защото липсата на конкуренция струва скъпо и прескъпо. И само политиците и техните назначения в икономическите субекти имат интерес от това.