Децата – в изолатор!

Министърът на образованието предложил за наказание директорката на РУО Перник. Защото допуснала в едно Пернишко училище да се провежда обучение на 10-годишни ученици срещу сексуалното насилие. В програмата, видите ли, експертите били включили дори познания на подрастващите за половите различия у хората. Не! Няма грешка! Министърът не е предложил директорката на РУО за награда. Нито е подкрепил програмата и разпространението ѝ във всички училища в страната. Не! Чисто и просто се е уплашил от гласовитостта на неколцина псевдо-морализатори и естествено от всепроникващото меродавното мнение на „Светлината на Иисус“.

Преди месец, друг министър по същия начин бракува Закона за социалните услуги на хората с увреждания в България. И понеже не намери кой да бъде наказан, отложи влизането му в сила с 6 месеца. През това време щели да махнат думата „услуги“ от текста на закона и да я заменят с „грижи“. Отде да знае милият властник, че точно от тези „грижи“ на държавата бягат хората с увреждания. Вече 100 години бягат от престорената грижа на държавата и искат социални услуги като тези в страните от западната част на ЕС. Да, в България социалните услуги не функционират според очакванията на хората с увреждания и техните близки, но то е точно заради мързела и мудността на държавата. Но нали е по-лесно вижда сламката в чуждото око, отколкото гредата в своето!

В реда на горните черни мисли ми хрумна гениална идея! Не разбирам защо продължаваме да се занимаваме с упадъчни идеи като Истанбулска конвенция, Закон за социалните услуги, стратегия за децата, образование срещу сексуално насилие сред подрастващите, и тем подобни поотделно. Нещата са отдавна ясни и прости – трябва да бъде записано, поне в Конституцията, че децата се държат в изолатор поне до навършване на пълнолетието. При провинения, децата може да се пращат даже в Норвежки изолатор! Там ще бъдат достъпни само за правилно ориентирани персони, които ще ги учат на пещерни традиции и вехто патриотарство. Под лозунга „Напред към килийното училище!“. Защото нашите деца трябва да останат чисти и неопетнени, далеч от всякаква техническа или етична еволюция на този свят пълен с дебнещи отвсякъде джендъри, соросоиди и други подривни елементи.

В този изолатор те ще бъдат отделени и от твърде либерално настроени родители, които са готови да прегазят отколешните семейни „ценности“, за да обяснят на децата някои явления, с които те биха се сблъскали в реалния живот. Всъщност тези родители не разбират, че реалният живот е истинският „враг“. Земята се върти твърде бързо, за да я спрем и да слезем, но това не означава, че не трябва със зъби и нокти да се държим за миналото и да се борим с бъдещето.

Затова – никакво сексуално образование в училище, никакъв по-осмислен поглед върху историята и литературата, никакви разкрепостени и интелигентни преподаватели, опитващи се да пробият клишетата и лозунгите, с които са пълни учебниците! Никакви НПО-та, опитващи се да разширят кръгозора!

Исус и Ванга са предостатъчни за всяка ситуация! За оправдание на грешките и трагедиите, които биха могли да бъдат предотвратени! За изчистването на съвестта на обществото за нарастващия брой малолетни майки и изоставени деца. За натиканите в дън земи тилилейски хора с интелектуални и физически затруднения! Важното е обществото да си избира правилно „враговете“ и енергията му да е насочена към обречени и безсмислени битки. 

Чудите се какво ще се случи с децата, когато пораснат и попаднат във водовъртежа на живота? Много изкушаващо е да ги сложим в изолатор до пенсия, но все пак някой трябва да работи и да плаща за масрафа на „водачите“ в мрака. Някои от тези деца по естествен път ще се изолират в социални гета. Други ще идат директно в затвора за проява на традиционен и често насърчаван бабаитлък. Някои може и да избягат в някоя по-джендърска държава – винаги ще се намерят черни овце в стадото, които да счупят оковите. А някои ще станат и управляващи – за да поддържат патриотарството, стигащо до ксенофобия, в култ. Защото много по-лесно е да заобикаляш или замиташ проблемите вместо да ги решаваш. Много по-удобно е да манипулираш една безпросветна и объркана маса, отколкото да водиш осъзнало своите интереси и мислещо общество.

Затова е спорно дали истериите, които се разиграват периодично у нас, са спонтанни или добре режисирани. Тъжното е, че гръмогласните надделяват над разумните. Но всяко общество избира по кой път да тръгне. Управляващите у нас вече са избрали своя път – да зачеркнат всяка по-прогресивна инициатива при първата политическа спънка. Да се движат по линията на най-слабото публично съпротивление.

Със сигурност това не е моят път. А, дали е вашият?

Докато ние им гледаме сеира, те си уреждат келепира!

мизерия

Доживяхме и в нашия парламент да се постигне пълен консенсус! И то по много важен въпрос – как да се похарчат парите, които плащаме като данъци.

Не! Консенсусът не е за увеличение на най-мизерните пенсии, както веднага бихте си помислили. Там промяна няма – Сребърният фонд, в който трябва да се трупат пари за повишението чрез приходите от приватизация и концесии, за пореден път ще остане празен. А, парите от продажбата на Летище „София“ ще отидат за покриването на дълговете на вечно кретащото БДЖ.

Не! Консенсусът не е за подпомагане на майките. Там управляващите са непоклатими – ако майките получат повече от 380 лв. месечно за втората година от майчинството си, ще вземат да се разглезят и няма да се върнат бързо на работа, а това е в тяхна вреда.

Не! Консенсусът не е и за грижата за най-уязвимите. Законът за социалните услуги, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. и който решително би подпомогнал хората с увреждания, бе отложен заради поредното разлюляване на коалиционния „мир“.

Не! Консенсусът не е и за парите за здравеопазване. За реформа там няма нито визия, нито воля. Нищо, че хората доплащат над 65% от лекарствата една трета от лечението си. В резултат, ситуацията тук вече прилича на Дивия Запад – все по-често отчаяни пациенти се саморазправят с изнервени лекари под невъзмутимия поглед на държавата, която предпочита да запълва дупки вместо да укрепи фундамента на системата.

Да! Както вече сте се досетили, Консесусът е за парите, които партиите ще получават като субсидия за 2020 г. Може да не ви се вярва, но най-важният дебат за всички нас – този за бюджета на държавата ни в голямата си част бе „претупан“ за един час, но за Нейно Величество Субсидията пренията продължиха цял един ден.

По въпроса със субсидията всяка година се разиграват баталии. Депутатите прибягват до какви ли не спектакли, за да мотивират нуждата да се самофинансират от щедро по-щедро. Даже референдум благоволиха да допуснат, но резултатите не им харесаха и дружно решиха да не ги зачитат. Все пак 72% от българите се произнесоха, че субсидията трябва да е 1 лв. Но както всички знаем, за депутатите народната воля важи само когато съвпада с тяхната. 

Същото важи и за законите. Практиката е показала, че те могат да бъдат нарушавани в името на общото благо – ако депутатите са сторили някаква глупост и се налага да я поправят. По време на дебатите около субсидиите бе прегазен невъзмутимо Правилника за работа на парламента, който позволява само по две гласувания на текст – субсидията бе фиксирана на 8 лв. с трето гласуване на текст, който вече бе отхвърлен два пъти. Но както отбеляза председателят Цвета Караянчева: „Правилникът не изчерпва абсолютно всички житейски ситуации“. Те и законите са така, но простосмъртните понасяме последствия, ако ги нарушим даже поради незнание, камо ли с умисъл. 

В случая не става дума за сирохомилство – партиите имат нужда от финансиране. Проблемът даже не е в това колко голяма да е субсидията от държавния бюджет, макар че очевидно няма логика да превръщаме партиите в паразити, които живуркат от лихвите върху милионите субсидии, сложени на депозит. Въпросът е как се харчат тези пари. А точно там никой не желае да въведе ред. За разлика от всеки гражданин, фирма или организация, която трябва по три пъти да доказва пред данъчните всеки приход и разход, партиите се „отчитат“ на ангро. 70% от разходите им са в графа „Други“. Сметната палата, която трябва да ги проверява, само подпечатва т.нар. им отчети, без да се задълбочава защо например по закон парите трябва да отиват само и единствено за партийна дейност, а масово се използват за дарения на храмове. Както се казва, с чужда пита – помен се прави. И вече никой не си прави труда даже да привлича симпатизанти, които да внасят членски внос. 

Но дебат по този въпрос няма. Има драматични совалки за това дали субсидията да е 0 лв., 1 лв., 8 лв. или 10 лв., като дебатите често са лишени от всякаква логика. ДПС, например, първо бранеше идеята, че партиите изобщо не трябва да бъдат финансирани от бюджета – както може да се очаква от партията, основател на модела с обръчите от фирми. После предложи субсидията да е 10 лв., но категорично отказа да подкрепи БСП тя да е 8 лв.?!? ГЕРБ уж спазва повелята на лидера си субсидията да е 1 лв., защото така е поискал народът. Но бързо и даже „без отвращение“ клекна пред коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ за 8 лв. ДПС обвини ГЕРБ, че е в сговор с БСП как да прекара субсидията от 8 лв. – като депутатите от ГЕРБ напуснат пленарната зала при гласуването, за да мине предложението. И после използваха абсолютно същата тактика, за да осигурят безпрепятствено минаване на текста за 8 лв.

Целият този цирк допълнително срива и без това мижавия рейтинг на парламента. И едва ли ще убеди някого, че сеирът за масите си струва. Обаче келепирът за партиите е осигурен.

Де насилие вилней, там законът линей!*

Тази седмица управляващите стъпиха на нов връх в законодателните си търсения на благини за народа! Всичката Мара втасала, та между първо и второ четене на Закона за бюджета, предложиха да се ограничи свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване от според Закона за туризма. Сиреч, платформи като Booking, Airbnb, Expedia, Facebook и др. няма да могат да публикуват обяви на български граждани и фирми за даване на стаи под наем без предварителното дозволение на Министъра на туризма или който там е посочен от него. Ако дръзнат да нарушат това народополезно правило, ги чакат солени финансови санкции, а при „системни нарушения“ дори ще се спира достъпа до съответните интернет сайтове. Само, дето не е ясно кого ще накажат: предоставящите „нерегламентирани“ стаи под наем или всички ползватели на горните приложения. Но това изобщо не е важно!

В тази връзка, не знам докога политиците у нас ще си губят времето да имитират демокрация и да ни санкционират частично. Българинът е тарикат и все успява да се измъкне от капаните, които му залагат. С много псувни, вайкане и охкане, но някак успява! А това не е добре! Затова ще си позволя да предложа на управляващия елит някои крути мерки, които да държат народа в правия път.

Както вече сами се убедихте, предложенията за промени в Закона за туризма са само плаха стъпка в правилната посока. Трябва да се действа много по-решително и всеобхватно.

1. Няма какво да се чака Facebook, Airbnb, Booking, Expedia и други такива да направят 2-3 нарушения, за да спрем достъпа до тях. Един нов закон, априори трябва да забрани на българина да влиза там! Особено до Facebook! Тук не просто се отдават некатегоризирани палатки и каравани под наем, тук всеки акаунт е потенциална заплаха за стабилността! Всяка свобода на словото си има граници, все пак! Я си представете, че започне да се използва за критика на управляващите, или не дай, Боже, за организиране на протести (с палатки!!!). В нормалните държави като Китай, Куба и Северна Корея това пространство, както си му е реда, е отделено за благодарности за грижите за народа. Или е блокирано, докато ползвателите му се научат да се държат прилично.

2. Българският туризъм е на ръба на пропаст, дълбана от десетилетия върху някогашна дюна, укрепена в основите с гигантски хотел поне с аквапарк. Вместо да са патриоти и да помогнат в усилията последните късчета на българското Черноморие да бъдат „доукрепени“, т.е. застроени и унищожени, българите хукнали по морета и планини у съседите. Няма да стане така! Трябва да се приеме закон и за онези български хотели, където всеки от нас е длъжен да летува – с прилежащи брой шалтета и шопски салати по 40 лв. С този самоотвержен патриотизъм със сигурност ще привлечем вниманието на световните медии. А това неминуемо ще доведе милиони туристи желаещи да вкусят от „обслужването“ и скубането в мутренските ни хотели!

3. Отдавна е назряло времето и за нов закон, в който ясно да се каже, че частната собственост може да е частна, но само чиновникът може да се разпорежда свободно с нея. Не е достатъчно само отдаването на стаи под наем да се лицензира. А ходенето на гости какво е? Откъдето и да го погледнеш, е отдаване на помещение и маса за краткосрочно или дългосрочно (според количеството на пиенето) ползване. Да знаете само на колко агенции може да възложим да се заемат с регулирането на тоя въпрос! И на колко чиновника още може да създадем работа! Не може да се позволява на всеки да решава какво да прави с нещата, които притежава. Днес ще отдава свободно под наем, утре ще почне да иска да знае как и да казва за какво да се харчат данъците му! Твърдо не – добрият пример и свободата са най-големият враг на плутокрацията!

4. Не може българинът все да очаква от чиновника да си свърши работата, за която е назначен. В България никога не сме имали такива традиции и не виждам защо тепърва да ги градим. Чиновникът е там, за да пречи, не да помага. Затова трябва да му се дават все повече и повече правомощия. И е много неправилно да му се вменяват задължения! Това не са задължения, а благоволения, които той може да даде на данъкоплатците, когато и както той реши.

Крайно време е с нов закон да се отсече, че където има чиновници, Интернет шанс няма! Още колко милиарда трябва да похарчим за електронно правителство, за да се научим, че всеки електронен подпис трябва да е придружен с мокър печат поне? Няма да позволим на мишката да изяде книжката! Книжката трябва да е прономерована, прошнурована и парафирана от Негово Величество Чиновникът!

5. Промени трябва да има и в Конституцията. Трябва да се запише, че политиците имат изконно право да създават проблеми там, където ги няма, за да отклонят вниманието от проблемите там, където ги има, но те не знаят или не им изнася да решат. Както се казва – проблем проблем избива. А когато не могат да се изловят и накажат нарушителите, управляващите имат право да си го изкарат на всички. Най-вече на изрядните и предприемчивите! Кой, ако не те, ще платят сметката за всички глупости, които могат да се сътворят. Политиците и без това го правят, не разбирам защо да не го узаконим.

Това са само част от идеите, които могат да бъдат приложени на практика. Знам си, че ми е бедна фантазията и не мога да се меря с тази на некадърниците, добрали се до власт. У нас напоследък май само такива управляват.

________________________

*Епиграма на Радой Ралин, карикатура на Борис Димовски („Люти чушки“)